Като стихия
Сладка обич нагарча на живота...
Като стихия непросъществувала в ноща.
Неочаквано събитие, от нищото дошло.
Напомнило че човешкото умира...
Държим сърцата си във плен,
от страх предаваме рода си...
Научили че всяко зло!?
Родено е от обич неразбрана.
Прегръдката таз същата която ,
хора нас ни прави... Човеци
осъзнали що е грях!Грях от човечност
сътворили... но не за грях.
А любовта е странство и страдание...
Опит на безжалостен човек.
Да покаже на света че има чувства
да убие за собствен кеф.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Все права защищены
