29 июн. 2019 г., 00:07

Като стихия

564 0 3

Сладка обич нагарча на живота...

Като стихия непросъществувала в ноща.

Неочаквано събитие, от нищото дошло.

Напомнило че човешкото умира...

 

Държим сърцата си във плен,

от страх предаваме рода си...

Научили че всяко зло!?

Родено е от обич неразбрана.

 

Прегръдката таз същата която ,

хора нас ни прави... Човеци

осъзнали що е грях!Грях от човечност

сътворили... но не за грях.

 

А любовта е странство и страдание...

Опит на безжалостен човек.

Да покаже на света че има чувства

да убие за собствен кеф.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ,мила за прочита и коментара!
    Ангелче!!!
  • Благодаря ви,Приятели за топлите думи!Гавраиле,Марианка!!!
  • Впечатляващ финал!
    Поздравление,Приятелю!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...