aap (Ангел)
23 1.1K

Jun 29, 2019, 12:07 AM

Като стихия

Poetry

563 0 3

Сладка обич нагарча на живота...

Като стихия непросъществувала в ноща.

Неочаквано събитие, от нищото дошло.

Напомнило че човешкото умира...

Държим сърцата си във плен,

от страх предаваме рода си...

Научили че всяко зло!?

Родено е от обич неразбрана.

Прегръдката таз същата която ,

хора нас ни прави... Човеци

осъзнали що е грях!Грях от човечност

сътворили... но не за грях.

А любовта е странство и страдание...

Опит на безжалостен човек.

Да покаже на света че има чувства

да убие за собствен кеф.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

aap (Ангел)

Благодаря ,мила за прочита и коментара!
Ангелче!!!

2019-06-29T20:57:32+03:00
aap (Ангел)

Благодаря ви,Приятели за топлите думи!Гавраиле,Марианка!!!

2019-06-29T17:19:23+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Впечатляващ финал!
Поздравление,Приятелю!

2019-06-29T07:17:03+03:00

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0