17 oct 2006, 15:56

Като тиха буря 

  Poesía
1065 0 13

Любовта ни беше като тиха буря -
промъкна се на пръсти, после връхлетя,
отнесе и последните съмнения,
че сме разумни. И тази наша суета


приехме. Като към вихър устремени,
понесохме се сред звезди безброй,
ръце разтворили, прегръщахме света,
искри-любов летяха. В този зной


на чувства и на трепетно мълчание
отдавахме душите. Но, уви, разбрахме -
остават рани и жестоки поражения
след бурята,дълбоко в сърцата ни.


Изчистили последната стаена болка,
с погледи, отправени към нови светове,
по пътя си поехме в две посоки
да търсим щастието с друг, което нас зове.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздравявам те за стихчето и не само за това.
    Започвам да ти ставам фенка
  • Да,прекрасен стих,Петинка,поздрави и от мен!
  • Много, много хубав стих, Петя!!! Поздрави!!!
  • Само любовта може да накара човек да прегръща света! Нека да е винаги жива в сърцата ни и винаги да има на кого да я дадем!Поздравления.
  • Хубав стих! Поздравления!
  • Попътен вятър към щастието, Пети!
    Хубав стих си посветила на него!
  • Хубаво и оптимистично.

    Поздрав и усмивка.
  • тиха буря, Петя, но като всяка буря остава поражения, дори да не са видими. поздравления, мила!
  • Хубав стих, Петя!
    Прегръщам те!
  • Хубав стих!
  • Тъжно Петя!
    "остават рани и жестоки поражения
    след бурята, някъде дълбоко в сърцата ни."
    Поздрав за стиха!
  • Като тиха буря Любовта ни връхлетява,
    като с гръм в сърцата пали огън син,
    ала тръгне ли, след себе си оставя
    шепа въглени, тъга... и дим...
    * * *
    Поздрав, Петинка, много хубав стих! Прегръдки!
  • Така е мила, идва като буря понякога и оставя рани след това! Но не съжалявай, ех тази любов Поздрави!!!
Propuestas
: ??:??