Като тиха буря
Любовта ни беше като тиха буря -
промъкна се на пръсти, после връхлетя,
отнесе и последните съмнения,
че сме разумни. И тази наша суета
приехме. Като към вихър устремени,
понесохме се сред звезди безброй,
ръце разтворили, прегръщахме света,
искри-любов летяха. В този зной
на чувства и на трепетно мълчание
отдавахме душите. Но, уви, разбрахме -
остават рани и жестоки поражения
след бурята,дълбоко в сърцата ни.
Изчистили последната стаена болка,
с погледи, отправени към нови светове,
по пътя си поехме в две посоки
да търсим щастието с друг, което нас зове.
© Петя Кръстева All rights reserved.
