Живея като в песен стара.
Макар... на вид да не личи.
Душата ми – самотна гара.
Посреща бури и лъчи.
Там влаковете кротко дишат.
И хич не бързат... За къде?
А релсите... така излишни.
В тетрадка моя – редове.
Часовникът, макар и стенен,
разходки прави – сякаш луд.
Семафорът – обаче верен.
Той свети даже в кучи студ. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse