Violet_86 (Виолета)
230 4956
11.02.2025 г., 10:56 ч.

Като в песен стара 

  Поезия
139 5 10

Живея като в песен стара. 
Макар... на вид да не личи. 
Душата ми – самотна гара.
Посреща бури и лъчи.

 

Там влаковете кротко дишат. 
И хич не бързат... За къде? 
А релсите... така излишни.
В тетрадка моя – редове. 

 

Часовникът, макар и стенен,
разходки прави – сякаш луд. 
Семафорът – обаче верен.
Той свети даже в кучи студ. 

 

Там пътници са само сенки.
Дошли от някъде и те. 
Срелочникът – не се усети...
как някой знака... все краде. 

 

Билети ли...? Не се продават.
Раздавам ги на всички вас.
Знам, шантава е тази гара...
Началникът ѝ – щом съм аз. 

 

 

https://youtu.be/cnh8mlM_V_g?feature=shared

 

 

© Виолета Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много интересно и хубаво!
  • БДЖ-то пасти да яде пред моята 🤭
  • 🤣 заради финала ☺️
    Поздравявам те.
  • Разсмя ме, Стойчо, с тоя гратисчия.
    За което благодаря!
    Пепи и на теб!
    Хубава вечер.
  • Шефе,аз...такова, значи гратис,а?!
    Поздравления, Виолета!😉
  • Хубаво!
  • Хубава работа... Ама шантава
    Благодарим ви, Бо, Тонка, Мине!
  • Хареса ми, Вили, тези човешки гари остават понякога самотни и сенките тихо нашепват за хората, чакали с надежда своя влак. Но пък с началник, като теб, всичко става приказно красиво. Поздравявам те!
  • Всеки си живее на собствената си гара и понякога приема хората като сенки, които идват и си отиват и обслужват пейзажа. Само че тези сенки са живи хора и за тях - ние сме сенките.
    Важното е да знаеш къде отиваш...
    Поздравления!
  • Страхотна гара, стахотен началник. Музикалният поздрав - също!
    Браво!
Предложения
: ??:??