Като в песен стара
Живея като в песен стара.
Макар... на вид да не личи.
Душата ми – самотна гара.
Посреща бури и лъчи.
Там влаковете кротко дишат.
И хич не бързат... За къде?
А релсите... така излишни.
В тетрадка моя – редове.
Часовникът, макар и стенен,
разходки прави – сякаш луд.
Семафорът – обаче верен.
Той свети даже в кучи студ.
Там пътници са само сенки.
Дошли от някъде и те.
Срелочникът – не се усети...
как някой знака... все краде.
Билети ли...? Не се продават.
Раздавам ги на всички вас.
Знам, шантава е тази гара...
Началникът ѝ – щом съм аз.
https://youtu.be/oTT-H1K1HS8?feature=shared
https://youtu.be/cnh8mlM_V_g?feature=shared
© Виолета All rights reserved.
