Като вопъл
Тъмата ни събра. Безмълвно скрити,
застлахме безпризорно тичащ вятър.
С ръце изваяхме жарава в нищото,
превръщайки сегашното във някога.
Гърдите ни се свиха в неизбежност
с безумството на дива сексуалност.
А стряскащият поглед на обреченост
пропусна да прошепне имената ни.
После чакахме зората, като съдник
да облече инстинктите в любов.
Тя бе разгонена, на мрака се разсърди
и голотата ни изтръпна, като вопъл.
Загърбихме морето на лъжите ни,
а вечерта миражно се препъна.
Осъмнахме със болката от истини
до чаши… със отрова пълни.
застлахме безпризорно тичащ вятър.
С ръце изваяхме жарава в нищото,
превръщайки сегашното във някога.
Гърдите ни се свиха в неизбежност
с безумството на дива сексуалност.
А стряскащият поглед на обреченост
пропусна да прошепне имената ни.
После чакахме зората, като съдник
да облече инстинктите в любов.
Тя бе разгонена, на мрака се разсърди
и голотата ни изтръпна, като вопъл.
Загърбихме морето на лъжите ни,
а вечерта миражно се препъна.
Осъмнахме със болката от истини
до чаши… със отрова пълни.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Найден Найденов Todos los derechos reservados
