hixxtam (Найден Найденов)
314 585
21.03.2007 г., 10:50 ч.

Като вопъл 

  Поезия
779 0 10
Тъмата ни събра. Безмълвно скрити,
застлахме безпризорно тичащ вятър.
С ръце изваяхме жарава в нищото,
превръщайки сегашното във някога.

Гърдите ни се свиха в неизбежност
с безумството на дива сексуалност.
А стряскащият поглед на обреченост
пропусна да прошепне имената ни.

После чакахме зората, като съдник
да облече инстинктите в любов.
Тя бе разгонена, на мрака се разсърди
и голотата ни изтръпна, като вопъл.

Загърбихме морето на лъжите ни,
а вечерта миражно се препъна.
Осъмнахме със болката от истини
до чаши… със отрова пълни.

© Найден Найденов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??