Като вопъл
Тъмата ни събра. Безмълвно скрити,
застлахме безпризорно тичащ вятър.
С ръце изваяхме жарава в нищото,
превръщайки сегашното във някога.
Гърдите ни се свиха в неизбежност
с безумството на дива сексуалност.
А стряскащият поглед на обреченост
пропусна да прошепне имената ни.
После чакахме зората, като съдник
да облече инстинктите в любов.
Тя бе разгонена, на мрака се разсърди
и голотата ни изтръпна, като вопъл.
Загърбихме морето на лъжите ни,
а вечерта миражно се препъна.
Осъмнахме със болката от истини
до чаши… със отрова пълни.
застлахме безпризорно тичащ вятър.
С ръце изваяхме жарава в нищото,
превръщайки сегашното във някога.
Гърдите ни се свиха в неизбежност
с безумството на дива сексуалност.
А стряскащият поглед на обреченост
пропусна да прошепне имената ни.
После чакахме зората, като съдник
да облече инстинктите в любов.
Тя бе разгонена, на мрака се разсърди
и голотата ни изтръпна, като вопъл.
Загърбихме морето на лъжите ни,
а вечерта миражно се препъна.
Осъмнахме със болката от истини
до чаши… със отрова пълни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Найден Найденов Всички права запазени
