Тъмата ни събра. Безмълвно скрити,
застлахме безпризорно тичащ вятър.
С ръце изваяхме жарава в нищото,
превръщайки сегашното във някога.
Гърдите ни се свиха в неизбежност
с безумството на дива сексуалност.
А стряскащият поглед на обреченост
пропусна да прошепне имената ни.
После чакахме зората, като съдник
да облече инстинктите в любов.
Тя бе разгонена, на мрака се разсърди
и голотата ни изтръпна, като вопъл. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up