1 oct 2006, 20:08

Като вятърни мелници 

  Poesía
759 0 6

Аз още вярвам!
И съм като вятърните мелници, които,
отправили сърце и взор към вечността,
размахали ръцете - същински странници,
те битка водят с вятъра и със страха,


изболи очите на злобни неверници,
ръцете политнали в устрем висок.
И без да им пука за чужди поклонници,
въздуха порят. Но пак няма да спрат,


както и аз не замислям да спирам
от залеза да си скрия за мойте идеи,
от слънцето щастие винаги да си копирам...
А на мнозина от вас, неразбралите


пожелавам: вярвайте, не само веднъж, в чудеса...
И щом с душа прогледнали, света ще можете
да го обгърнете с любов. И тогава тук, сега
мечтите си в дела ще претворите.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Някъде се губи римата, но по-важно е съдържанието.Вярвай и ние вярваме в теб!
  • Браво, Петинка!
    Обичам я фразата "Да вярваш, значи да победиш!"
    А с вяра - всичко се постига! Вярвай! Прегръдки!
  • Добра идея, но не е хубаво че делиш на разбрали и неразбрали......не е чак толкова сложно. Мисля, че това ти пречи! Сърдечни поздравии!5
  • Аз вярвам, Петя, и в чудеса!!!
    Изгуби ли човек вяра - край!!!
    Поздрави за хубавия стих!!!
  • Хубаво пожелание! Поздрави!!!
  • Прекрасна "вятърна мелница" си ти.
    По верен път поела си.Напред върви.
    Неверниците ще ги има,тях не ги мисли.
    Бори се с вятъра и със страха.Продължи.

    Поздрав и усмивка Петя.
Propuestas
: ??:??