Като вятърни мелници
Аз още вярвам!
И съм като вятърните мелници, които,
отправили сърце и взор към вечността,
размахали ръцете - същински странници,
те битка водят с вятъра и със страха,
изболи очите на злобни неверници,
ръцете политнали в устрем висок.
И без да им пука за чужди поклонници,
въздуха порят. Но пак няма да спрат,
както и аз не замислям да спирам
от залеза да си скрия за мойте идеи,
от слънцето щастие винаги да си копирам...
А на мнозина от вас, неразбралите
пожелавам: вярвайте, не само веднъж, в чудеса...
И щом с душа прогледнали, света ще можете
да го обгърнете с любов. И тогава тук, сега
мечтите си в дела ще претворите.
© Петя Кръстева All rights reserved.
