7 ago 2015, 11:27

Като за последно

  Poesía » Civil
673 1 4

КАТО ЗА ПОСЛЕДНО


Нещо щом е на ТКЗС-то в двора,
ясно е, че е на всички хора.
Всеки може в къщи да го носи,
вместо унизително да проси.


Такова беше миналото наше,
същото е днес и фактът плаши.
Без мисълта за редно и нередно,
краде си Ганьо като за последно.

 

Краде от данъци или осигуровки,
от нужда не, а заради масовката.
Това в училище се даже изучава - 
училища крадат от своята държава.

 

Краде от банки и от институции, 
те пък крадат от други институции,
а всички - от Европа. „Усвояване“ - 
така му казват днес на „присвояване“.

 

Крадат на село ромите от глад -
за тях това е просто занаят.
От фермери крадат, от пенсионери,
които за стотинката треперят.

 

А кражбата в България е занаят и хоби,
защото няма санкции и няма глоби.
Защото просто ние сме държава,
която ред, закон не съблюдава.


Краде се безпощадно, безогледно -
кой както може - като за последно!
12. 06. 2015 г.
Русе

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много буквално, но защо пък не...
    Крадците, защитени от държавата и "лобистките" закони, както и тези от "публично-частното партньорство" и великите концесионери и "работодатели" (в "Чичо Томовата колиба" им викат на последните по друг начин) съсипаха и съсипват държавата с "узаконени", но безкрайно неморални кражби...
  • Илко, крадат делегирани бюджети. Пари за ученици, които са само на списъци. Това е много повече от нафта. Сумата, която училищата получават за един ученик е повече от хиляда лева. Всъщност този факт ме провокира да напиша стихотворението.
  • Краде се безпощадно, безогледно -
    кой както може - като за последно!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...