7 авг. 2015 г., 11:27

Като за последно

672 1 4

КАТО ЗА ПОСЛЕДНО


Нещо щом е на ТКЗС-то в двора,
ясно е, че е на всички хора.
Всеки може в къщи да го носи,
вместо унизително да проси.


Такова беше миналото наше,
същото е днес и фактът плаши.
Без мисълта за редно и нередно,
краде си Ганьо като за последно.

 

Краде от данъци или осигуровки,
от нужда не, а заради масовката.
Това в училище се даже изучава - 
училища крадат от своята държава.

 

Краде от банки и от институции, 
те пък крадат от други институции,
а всички - от Европа. „Усвояване“ - 
така му казват днес на „присвояване“.

 

Крадат на село ромите от глад -
за тях това е просто занаят.
От фермери крадат, от пенсионери,
които за стотинката треперят.

 

А кражбата в България е занаят и хоби,
защото няма санкции и няма глоби.
Защото просто ние сме държава,
която ред, закон не съблюдава.


Краде се безпощадно, безогледно -
кой както може - като за последно!
12. 06. 2015 г.
Русе

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румен Ченков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много буквално, но защо пък не...
    Крадците, защитени от държавата и "лобистките" закони, както и тези от "публично-частното партньорство" и великите концесионери и "работодатели" (в "Чичо Томовата колиба" им викат на последните по друг начин) съсипаха и съсипват държавата с "узаконени", но безкрайно неморални кражби...
  • Илко, крадат делегирани бюджети. Пари за ученици, които са само на списъци. Това е много повече от нафта. Сумата, която училищата получават за един ученик е повече от хиляда лева. Всъщност този факт ме провокира да напиша стихотворението.
  • Краде се безпощадно, безогледно -
    кой както може - като за последно!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....