Като за последно
Отдавна липсва лед
в уискито от счупената чаша,
а казваха, отвред,
че злото с нея всички плашат.
А то – е! Предвидимо зло,
дресира страховете неусетно.
И вика всекиму: “Дано…!”
Опива, топли, като за последно…
По дяволите всичката вода,
гореща, сладка и студена.
Тя същата е като любовта –
ръжда не хваща, само се променя.
Избутва барманът, напред,
чупливата уста на следващата чаша.
Очаква да поискат лед.
Ледът в очите им го плаши.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados
