Отдавна липсва лед
в уискито от счупената чаша,
а казваха, отвред,
че злото с нея всички плашат.
А то – е! Предвидимо зло,
дресира страховете неусетно.
И вика всекиму: “Дано…!”
Опива, топли, като за последно…
По дяволите всичката вода,
гореща, сладка и студена.
Тя същата е като любовта –
ръжда не хваща, само се променя.
Избутва барманът, напред,
чупливата уста на следващата чаша.
Очаква да поискат лед.
Ледът в очите им го плаши.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
