27 мая 2019 г., 08:53

Като за последно 

  Поэзия » Другая
796 7 10
Отдавна липсва лед
в уискито от счупената чаша,
а казваха, отвред,
че злото с нея всички плашат.
А то – е! Предвидимо зло,
дресира страховете неусетно.
И вика всекиму: “Дано…!”
Опива, топли, като за последно…
По дяволите всичката вода,
гореща, сладка и студена.
Тя същата е като любовта –
ръжда не хваща, само се променя. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Предложения
: ??:??