линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
835 12221
27 мая 2019 г., 08:53

Като за последно 

  Поэзия » Другая
673 7 10

Отдавна липсва лед

в уискито от счупената чаша,

а казваха, отвред,

че злото с нея всички плашат.

 

А то – е! Предвидимо зло,

дресира страховете неусетно.

И вика всекиму: “Дано…!”

Опива, топли, като за последно…

 

По дяволите всичката вода,

гореща, сладка и студена.

Тя същата е като любовта –

ръжда не хваща, само се променя.

 

Избутва барманът, напред,

чупливата уста на следващата чаша.

Очаква да поискат лед.

Ледът в очите им го плаши.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??