27.05.2019 г., 8:53 ч.

Като за последно 

  Поезия » Друга
665 7 10

Отдавна липсва лед

в уискито от счупената чаша,

а казваха, отвред,

че злото с нея всички плашат.

 

А то – е! Предвидимо зло,

дресира страховете неусетно.

И вика всекиму: “Дано…!”

Опива, топли, като за последно…

 

По дяволите всичката вода,

гореща, сладка и студена.

Тя същата е като любовта –

ръжда не хваща, само се променя.

 

Избутва барманът, напред,

чупливата уста на следващата чаша.

Очаква да поискат лед.

Ледът в очите им го плаши.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??