16 jun 2019, 21:16

Като за последно

  Poesía » Civil
670 1 0

Като за последно

 

Надгробно слово. Тук таме сълзи.
Мълчание минута пред ковчега.
Прошепва някой: Бог да го прости!
А друг добавя: жалко си за него!

Траурният марш ще зазвучи,
след него най-любимата ми песен.
Тя ще е там с насълзени очи
и никак няма да и бъде лесно!

Ще гледа във купчината земя
невярваща, че вече мен ме няма.
Ще обвини жестоката съдба,
че тръгнах сам а не със нея двама!

И след това ще хвърлят шепа пръст
приятели, роднини и познати.
Накрая ще поставят дървен кръст
за да личи високо над тревата

където ще е моят дом сега,
далеч от всички тука под земята.
Далеч от живите, от любовта!
Във тишина, далеч от светлината!

 

16.02019 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...