Като за последно

Надгробно слово. Тук таме сълзи.
Мълчание минута пред ковчега.
Прошепва някой: Бог да го прости!
А друг добавя: жалко си за него!

Траурният марш ще зазвучи,
след него най-любимата ми песен.
Тя ще е там с насълзени очи
и никак няма да и бъде лесно!

Ще гледа във купчината земя
невярваща, че вече мен ме няма.
Ще обвини жестоката съдба,
че тръгнах сам а не със нея двама!

И след това ще хвърлят шепа пръст
приятели, роднини и познати.
Накрая ще поставят дървен кръст
за да личи високо над тревата

където ще е моят дом сега,
далеч от всички тука под земята.
Далеч от живите, от любовта!
Във тишина, далеч от светлината!

16.02019 г.