Jun 16, 2019, 9:16 PM

Като за последно

  Poetry » Civic
665 1 0

Като за последно

 

Надгробно слово. Тук таме сълзи.
Мълчание минута пред ковчега.
Прошепва някой: Бог да го прости!
А друг добавя: жалко си за него!

Траурният марш ще зазвучи,
след него най-любимата ми песен.
Тя ще е там с насълзени очи
и никак няма да и бъде лесно!

Ще гледа във купчината земя
невярваща, че вече мен ме няма.
Ще обвини жестоката съдба,
че тръгнах сам а не със нея двама!

И след това ще хвърлят шепа пръст
приятели, роднини и познати.
Накрая ще поставят дървен кръст
за да личи високо над тревата

където ще е моят дом сега,
далеч от всички тука под земята.
Далеч от живите, от любовта!
Във тишина, далеч от светлината!

 

16.02019 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...