16 июн. 2019 г., 21:16

Като за последно

662 1 0

Като за последно

 

Надгробно слово. Тук таме сълзи.
Мълчание минута пред ковчега.
Прошепва някой: Бог да го прости!
А друг добавя: жалко си за него!

Траурният марш ще зазвучи,
след него най-любимата ми песен.
Тя ще е там с насълзени очи
и никак няма да и бъде лесно!

Ще гледа във купчината земя
невярваща, че вече мен ме няма.
Ще обвини жестоката съдба,
че тръгнах сам а не със нея двама!

И след това ще хвърлят шепа пръст
приятели, роднини и познати.
Накрая ще поставят дървен кръст
за да личи високо над тревата

където ще е моят дом сега,
далеч от всички тука под земята.
Далеч от живите, от любовта!
Във тишина, далеч от светлината!

 

16.02019 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...