Като за последно
Като за последно
Надгробно слово. Тук таме сълзи.
Мълчание минута пред ковчега.
Прошепва някой: Бог да го прости!
А друг добавя: жалко си за него!
Траурният марш ще зазвучи,
след него най-любимата ми песен.
Тя ще е там с насълзени очи
и никак няма да и бъде лесно!
Ще гледа във купчината земя
невярваща, че вече мен ме няма.
Ще обвини жестоката съдба,
че тръгнах сам а не със нея двама!
И след това ще хвърлят шепа пръст
приятели, роднини и познати.
Накрая ще поставят дървен кръст
за да личи високо над тревата
където ще е моят дом сега,
далеч от всички тука под земята.
Далеч от живите, от любовта!
Във тишина, далеч от светлината!
16.02019 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
