2 jun 2021, 12:21

Като за прошка...

555 1 1

Усещам, всъщност ти ще си отидеш,
след всяка моя болка и оставане.
Внезапно си сърдита от обида
и ставам непознат до разминаване...
Тогава ни очаква затъмнение.
Небето е изстинало в безцветност. 
За тебе ще съм в минало значение
и времето за мъка става вечност... 
Живота ми умира без душа
и тегна, като камъка надгробен. 
Тонове съм събрал от самота, 
в очакване на теб, а не за спомен... 
И само щом помисля, че те няма 
след толкова провали за сбогуване, 
не искам нищо повече да давам 
от пълен с празнота за съществуване... 
Но ти си тук. Усещам топлината ти, 
макар и студ да се прокрадва помежду ни. 
Ядът в юмрука ми, си стиснала в ръка, 
и сякаш, че за прошка се целуваме... 

 

Стихопат. 
Danny Diester

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...