2.06.2021 г., 12:21

Като за прошка...

550 1 1

Усещам, всъщност ти ще си отидеш,
след всяка моя болка и оставане.
Внезапно си сърдита от обида
и ставам непознат до разминаване...
Тогава ни очаква затъмнение.
Небето е изстинало в безцветност. 
За тебе ще съм в минало значение
и времето за мъка става вечност... 
Живота ми умира без душа
и тегна, като камъка надгробен. 
Тонове съм събрал от самота, 
в очакване на теб, а не за спомен... 
И само щом помисля, че те няма 
след толкова провали за сбогуване, 
не искам нищо повече да давам 
от пълен с празнота за съществуване... 
Но ти си тук. Усещам топлината ти, 
макар и студ да се прокрадва помежду ни. 
Ядът в юмрука ми, си стиснала в ръка, 
и сякаш, че за прошка се целуваме... 

 

Стихопат. 
Danny Diester

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...