7 jul 2013, 16:26

казах ли ти днес...

  Poesía
4.5K 0 49

 

 

 

                       и пак вали
                       и порой
                       и отново е събота
                       защото не обичам почивните дни

                       няма ме... изгубена в дъжда
                       и ти...
                       стичат се
                       в локвите всички неказани думи
                       и няма следи
                       от мен до теб тишина
                       и само
                       топли мисли за слънце и щастие
                       в прозореца с размитото сиво
                       рисуват чертите ти
                       събирам ги една по една
                       в синьото на очите си
                       и създавам си миг
                       на незримо присъствие
                       твоето...
                       и сипе се
                       в многоточие тъжно дъждът
                       и намек няма да спре
                       излива черно-бели ноти в съня
                       с усещане за нещо
                       неслучено...
                       бавно потъва в нощта
                       и последната мисъл за теб
                       стичаща се
                       сънно по клепачите...
                       казах ли ти днес
                       че те обичам...

 

 

музика >>> Eros Rain


 

                        
 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...