7 июл. 2013 г., 16:26

казах ли ти днес...

4.5K 0 49

 

 

 

                       и пак вали
                       и порой
                       и отново е събота
                       защото не обичам почивните дни

                       няма ме... изгубена в дъжда
                       и ти...
                       стичат се
                       в локвите всички неказани думи
                       и няма следи
                       от мен до теб тишина
                       и само
                       топли мисли за слънце и щастие
                       в прозореца с размитото сиво
                       рисуват чертите ти
                       събирам ги една по една
                       в синьото на очите си
                       и създавам си миг
                       на незримо присъствие
                       твоето...
                       и сипе се
                       в многоточие тъжно дъждът
                       и намек няма да спре
                       излива черно-бели ноти в съня
                       с усещане за нещо
                       неслучено...
                       бавно потъва в нощта
                       и последната мисъл за теб
                       стичаща се
                       сънно по клепачите...
                       казах ли ти днес
                       че те обичам...

 

 

музика >>> Eros Rain


 

                        
 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...