и пак вали
и порой
и отново е събота
защото не обичам почивните дни
няма ме... изгубена в дъжда
и ти...
стичат се
в локвите всички неказани думи
и няма следи
от мен до теб тишина
и само
топли мисли за слънце и щастие
в прозореца с размитото сиво
рисуват чертите ти
събирам ги една по една
в синьото на очите си
и създавам си миг
на незримо присъствие
твоето...
и сипе се
в многоточие тъжно дъждът
и намек няма да спре
излива черно-бели ноти в съня
с усещане за нещо
неслучено...
бавно потъва в нощта
и последната мисъл за теб
стичаща се
сънно по клепачите...
казах ли ти днес
че те обичам...
© Магдалена Костадинова Все права защищены
от сърце..