15 may 2011, 1:15

Казино „Роял”

  Poesía » Civil
981 0 7

 

Разиграват съдбите ни на рулетки

разни измислени типове

с пращящи от манги банкови сметки

и, кой знае защо, нарекли се ВИП-ове.

Ние сме невзрачни пластмасови пулчета,

подхвърляни в нечие масонско „Монополи”.

Друг  тайно прибира златните кюлчета,

глух за нашите сълзи и вопли.

Искам, обаче,

игра да предложа

на същите тези, безчувствени ВИП-ове:

запазено място във ложа...

пистолет с барабан, шест патрона,

а във всяка дупка –куршум.

И никакви чипове...

 

Кирил ПАЛАЧОРОВ, Бургас, 15.05.2011

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирил Ганчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Разби ме!!!
    Пиша ти една шестица за стихото и една за смелостта!!!
  • Важна е ролята на човека в живота, понякога обаче ни е отредена... и нямаш право на избор. Не е ли тъжно?!
  • чудесно!
    сърдечен поздрав..
  • Доре, залаганията наистина още НЕ са свършили
    Винаги има време за истински мъже, стига да нямаше толкова силикон, който да им замъглява погледа по чалготеките. Всъщност, там "истинските мъже" са мо масите и са безкрайно велики. Иначе, навън са си обикновени мутрифицирани организми, набъкани с набухватели, стимуланти и хранителни добавки.
    Ние, обикновените хора, си гледаме семействата и се готвим за истинската война с простотията, която рано или късно ще започне...
    Но тогава, ще бъдем безпощадни...и както е речено:
    "На война като на война" !
  • Времето на наистина силните мъже, на гордите, честни рицарски дуели сякаш е отдавна отминало. Набързо ВИП-овете ще разкажат играта на лирическия и то така, че той ще изглежда в очите на обикновените хорица като най-голям злодей, а те - горкичките ВИП-чета, ще си излязат чистички, като най - невинни агънца-кърмачета.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...