May 15, 2011, 1:15 AM

Казино „Роял”

  Poetry » Civic
976 0 7

 

Разиграват съдбите ни на рулетки

разни измислени типове

с пращящи от манги банкови сметки

и, кой знае защо, нарекли се ВИП-ове.

Ние сме невзрачни пластмасови пулчета,

подхвърляни в нечие масонско „Монополи”.

Друг  тайно прибира златните кюлчета,

глух за нашите сълзи и вопли.

Искам, обаче,

игра да предложа

на същите тези, безчувствени ВИП-ове:

запазено място във ложа...

пистолет с барабан, шест патрона,

а във всяка дупка –куршум.

И никакви чипове...

 

Кирил ПАЛАЧОРОВ, Бургас, 15.05.2011

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирил Ганчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Разби ме!!!
    Пиша ти една шестица за стихото и една за смелостта!!!
  • Важна е ролята на човека в живота, понякога обаче ни е отредена... и нямаш право на избор. Не е ли тъжно?!
  • чудесно!
    сърдечен поздрав..
  • Доре, залаганията наистина още НЕ са свършили
    Винаги има време за истински мъже, стига да нямаше толкова силикон, който да им замъглява погледа по чалготеките. Всъщност, там "истинските мъже" са мо масите и са безкрайно велики. Иначе, навън са си обикновени мутрифицирани организми, набъкани с набухватели, стимуланти и хранителни добавки.
    Ние, обикновените хора, си гледаме семействата и се готвим за истинската война с простотията, която рано или късно ще започне...
    Но тогава, ще бъдем безпощадни...и както е речено:
    "На война като на война" !
  • Времето на наистина силните мъже, на гордите, честни рицарски дуели сякаш е отдавна отминало. Набързо ВИП-овете ще разкажат играта на лирическия и то така, че той ще изглежда в очите на обикновените хорица като най-голям злодей, а те - горкичките ВИП-чета, ще си излязат чистички, като най - невинни агънца-кърмачета.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...