15.05.2011 г., 1:15

Казино „Роял”

978 0 7

 

Разиграват съдбите ни на рулетки

разни измислени типове

с пращящи от манги банкови сметки

и, кой знае защо, нарекли се ВИП-ове.

Ние сме невзрачни пластмасови пулчета,

подхвърляни в нечие масонско „Монополи”.

Друг  тайно прибира златните кюлчета,

глух за нашите сълзи и вопли.

Искам, обаче,

игра да предложа

на същите тези, безчувствени ВИП-ове:

запазено място във ложа...

пистолет с барабан, шест патрона,

а във всяка дупка –куршум.

И никакви чипове...

 

Кирил ПАЛАЧОРОВ, Бургас, 15.05.2011

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Ганчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разби ме!!!
    Пиша ти една шестица за стихото и една за смелостта!!!
  • Важна е ролята на човека в живота, понякога обаче ни е отредена... и нямаш право на избор. Не е ли тъжно?!
  • чудесно!
    сърдечен поздрав..
  • Доре, залаганията наистина още НЕ са свършили
    Винаги има време за истински мъже, стига да нямаше толкова силикон, който да им замъглява погледа по чалготеките. Всъщност, там "истинските мъже" са мо масите и са безкрайно велики. Иначе, навън са си обикновени мутрифицирани организми, набъкани с набухватели, стимуланти и хранителни добавки.
    Ние, обикновените хора, си гледаме семействата и се готвим за истинската война с простотията, която рано или късно ще започне...
    Но тогава, ще бъдем безпощадни...и както е речено:
    "На война като на война" !
  • Времето на наистина силните мъже, на гордите, честни рицарски дуели сякаш е отдавна отминало. Набързо ВИП-овете ще разкажат играта на лирическия и то така, че той ще изглежда в очите на обикновените хорица като най-голям злодей, а те - горкичките ВИП-чета, ще си излязат чистички, като най - невинни агънца-кърмачета.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...