7 ago 2015, 0:41

Казват - мъжете не плачат

720 0 9

                    

                      Казват - мъжете не плачат

 

Казват - мъжете не плачат...

От гордост? Или от срам?

Но аз видях сълзите в очите ти.

Видях ги! И още са там.

 

Казват - мъжете са силни...

Отвътре? Или отвън?

Като камбани метални са,

отронващи хем груб, хем нежен звън.

 

Как ли е редно да бъде?

Как се възпира буря в море?

Пръскат се хиляди капки солени...

Познавам те! Познавам те много добре.

 

...Не е редно мъжете да плачат -

така гласи законът суров.

Но аз видях сълзите в очите ти.

И знам, че това са две солени капки любов.

 

                                    

                                                    Павлина Стефанова

                     

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сълзите понякога са знак на слабост - понякога не. Може да не плачеш, а да се разкъсваш отвътре - това също е слабост. Според мен трябва да си много студен за да не те разплаква нищо на този свят.... Харесах! Поздравления!
  • Прекрасно е! Плачем и ние понякога...със сълзи или не! Според мен силата няма нищо общо със сълзите. Сълзите са чувствителност и чувственост! Поздрави за стиха!
  • Благодаря на всички ви за коментарите и препоръките. Пожелавам ви хубави летни дни и нощи. А сълзите - нека са само от приятни емоции.
  • дам, плачем без сълзи. малко жени виждат.
  • Харесах. Без "две" е по-добре. За стихотворението. Все пак и читателите имат спомени, които То провокира. Малко по-различни от авторовите, но също толкова скъпи... Поздрав!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...