7 ago 2015, 0:41

Казват - мъжете не плачат

717 0 9

                    

                      Казват - мъжете не плачат

 

Казват - мъжете не плачат...

От гордост? Или от срам?

Но аз видях сълзите в очите ти.

Видях ги! И още са там.

 

Казват - мъжете са силни...

Отвътре? Или отвън?

Като камбани метални са,

отронващи хем груб, хем нежен звън.

 

Как ли е редно да бъде?

Как се възпира буря в море?

Пръскат се хиляди капки солени...

Познавам те! Познавам те много добре.

 

...Не е редно мъжете да плачат -

така гласи законът суров.

Но аз видях сълзите в очите ти.

И знам, че това са две солени капки любов.

 

                                    

                                                    Павлина Стефанова

                     

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сълзите понякога са знак на слабост - понякога не. Може да не плачеш, а да се разкъсваш отвътре - това също е слабост. Според мен трябва да си много студен за да не те разплаква нищо на този свят.... Харесах! Поздравления!
  • Прекрасно е! Плачем и ние понякога...със сълзи или не! Според мен силата няма нищо общо със сълзите. Сълзите са чувствителност и чувственост! Поздрави за стиха!
  • Благодаря на всички ви за коментарите и препоръките. Пожелавам ви хубави летни дни и нощи. А сълзите - нека са само от приятни емоции.
  • дам, плачем без сълзи. малко жени виждат.
  • Харесах. Без "две" е по-добре. За стихотворението. Все пак и читателите имат спомени, които То провокира. Малко по-различни от авторовите, но също толкова скъпи... Поздрав!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....