7.08.2015 г., 0:41

Казват - мъжете не плачат

716 0 9

                    

                      Казват - мъжете не плачат

 

Казват - мъжете не плачат...

От гордост? Или от срам?

Но аз видях сълзите в очите ти.

Видях ги! И още са там.

 

Казват - мъжете са силни...

Отвътре? Или отвън?

Като камбани метални са,

отронващи хем груб, хем нежен звън.

 

Как ли е редно да бъде?

Как се възпира буря в море?

Пръскат се хиляди капки солени...

Познавам те! Познавам те много добре.

 

...Не е редно мъжете да плачат -

така гласи законът суров.

Но аз видях сълзите в очите ти.

И знам, че това са две солени капки любов.

 

                                    

                                                    Павлина Стефанова

                     

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сълзите понякога са знак на слабост - понякога не. Може да не плачеш, а да се разкъсваш отвътре - това също е слабост. Според мен трябва да си много студен за да не те разплаква нищо на този свят.... Харесах! Поздравления!
  • Прекрасно е! Плачем и ние понякога...със сълзи или не! Според мен силата няма нищо общо със сълзите. Сълзите са чувствителност и чувственост! Поздрави за стиха!
  • Благодаря на всички ви за коментарите и препоръките. Пожелавам ви хубави летни дни и нощи. А сълзите - нека са само от приятни емоции.
  • дам, плачем без сълзи. малко жени виждат.
  • Харесах. Без "две" е по-добре. За стихотворението. Все пак и читателите имат спомени, които То провокира. Малко по-различни от авторовите, но също толкова скъпи... Поздрав!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...