Aug 7, 2015, 12:41 AM

Казват - мъжете не плачат

  Poetry » Love
721 0 9

                    

                      Казват - мъжете не плачат

 

Казват - мъжете не плачат...

От гордост? Или от срам?

Но аз видях сълзите в очите ти.

Видях ги! И още са там.

 

Казват - мъжете са силни...

Отвътре? Или отвън?

Като камбани метални са,

отронващи хем груб, хем нежен звън.

 

Как ли е редно да бъде?

Как се възпира буря в море?

Пръскат се хиляди капки солени...

Познавам те! Познавам те много добре.

 

...Не е редно мъжете да плачат -

така гласи законът суров.

Но аз видях сълзите в очите ти.

И знам, че това са две солени капки любов.

 

                                    

                                                    Павлина Стефанова

                     

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Сълзите понякога са знак на слабост - понякога не. Може да не плачеш, а да се разкъсваш отвътре - това също е слабост. Според мен трябва да си много студен за да не те разплаква нищо на този свят.... Харесах! Поздравления!
  • Прекрасно е! Плачем и ние понякога...със сълзи или не! Според мен силата няма нищо общо със сълзите. Сълзите са чувствителност и чувственост! Поздрави за стиха!
  • Благодаря на всички ви за коментарите и препоръките. Пожелавам ви хубави летни дни и нощи. А сълзите - нека са само от приятни емоции.
  • дам, плачем без сълзи. малко жени виждат.
  • Харесах. Без "две" е по-добре. За стихотворението. Все пак и читателите имат спомени, които То провокира. Малко по-различни от авторовите, но също толкова скъпи... Поздрав!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....