Казват - мъжете не плачат
Казват - мъжете не плачат...
От гордост? Или от срам?
Но аз видях сълзите в очите ти.
Видях ги! И още са там.
Казват - мъжете са силни...
Отвътре? Или отвън?
Като камбани метални са,
отронващи хем груб, хем нежен звън.
Как ли е редно да бъде?
Как се възпира буря в море?
Пръскат се хиляди капки солени...
Познавам те! Познавам те много добре.
...Не е редно мъжете да плачат -
така гласи законът суров.
Но аз видях сълзите в очите ти.
И знам, че това са две солени капки любов.
Павлина Стефанова
© Павлина Стефанова Все права защищены