16 sept 2008, 9:39

keep walking

868 0 10

като се изплъзва живота

в петък

посипи корените на луната

(ако изобщо има такива)

с две части сряда

като седиш на върха и

и си клатиш краката

и някаква цветна градина съгради

с вторници

поръсени с изронени целувки

чадър

колкото две разтворени ръце

в четвъртък рано

като съмне небето

и чаршафите разцепени от тихо

събери водата от неродените сънища

и пий

на запетайки или точки или букви

съботно бели

съвпадат неделята и понеделника

нанизани на синя сабя

може да измислиш нов ден

започващ с крайчеца на зеницата ми

и свършващ в дъното на лодка

в петък винаги започват

нещата за случване

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зорница Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...