16 сент. 2008 г., 09:39

keep walking

871 0 10

като се изплъзва живота

в петък

посипи корените на луната

(ако изобщо има такива)

с две части сряда

като седиш на върха и

и си клатиш краката

и някаква цветна градина съгради

с вторници

поръсени с изронени целувки

чадър

колкото две разтворени ръце

в четвъртък рано

като съмне небето

и чаршафите разцепени от тихо

събери водата от неродените сънища

и пий

на запетайки или точки или букви

съботно бели

съвпадат неделята и понеделника

нанизани на синя сабя

може да измислиш нов ден

започващ с крайчеца на зеницата ми

и свършващ в дъното на лодка

в петък винаги започват

нещата за случване

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...