Sep 16, 2008, 9:39 AM

keep walking 

  Poetry » White poetry
704 0 10

като се изплъзва живота

в петък

посипи корените на луната

(ако изобщо има такива)

с две части сряда

като седиш на върха и

и си клатиш краката

и някаква цветна градина съгради

с вторници

поръсени с изронени целувки

чадър

колкото две разтворени ръце

в четвъртък рано

като съмне небето

и чаршафите разцепени от тихо

събери водата от неродените сънища

и пий

на запетайки или точки или букви

съботно бели

съвпадат неделята и понеделника

нанизани на синя сабя

може да измислиш нов ден

започващ с крайчеца на зеницата ми

и свършващ в дъното на лодка

в петък винаги започват

нещата за случване

© Зорница Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??