16.09.2008 г., 9:39

keep walking

865 0 10

като се изплъзва живота

в петък

посипи корените на луната

(ако изобщо има такива)

с две части сряда

като седиш на върха и

и си клатиш краката

и някаква цветна градина съгради

с вторници

поръсени с изронени целувки

чадър

колкото две разтворени ръце

в четвъртък рано

като съмне небето

и чаршафите разцепени от тихо

събери водата от неродените сънища

и пий

на запетайки или точки или букви

съботно бели

съвпадат неделята и понеделника

нанизани на синя сабя

може да измислиш нов ден

започващ с крайчеца на зеницата ми

и свършващ в дъното на лодка

в петък винаги започват

нещата за случване

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...