28 jul 2009, 12:16

Кенан и Ламиа

  Poesía » Otra
1.8K 0 5

Той бе музикант,

а тя - самотно сираче.

Той казва се Кенан,

Ламиа все за него плаче.


Тайно обичаха се те,

тяхната любов бе силна и истинска.

Тя роди му прекрасно дете,

но обстоятелствата ги разделиха.


Раздели ги принцеса Джавидан,

жена коварна, завистлива.

В сърцето ù има омраза като океан,

поразява всичко с нейната отрова.


Но знам, че  Кенан и Ламиа

ще бъдат отново щастливи.

Свързва ги тяхното дете,

ще настъпят мигове по-красиви.


Този стих го посветих на актьорите, които ме завладяха с ролите си и силното излъчване (Аслъ Тандоган и Бурак Хаккъ), от турския филм "Мелодията на сърцето"

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пролетното момиче Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • здравейте,искам да викажа ,че не е вярно че Кенан се самоубива.Аз го гледам на турската телевизия и по точно гледах последната серия на първия сезон и ви казвам със сигурност ,че и във втория сезон Кенан е жив и здрав.Да той стреля и така завършва последната серия на първия сезон ,но във втори сезон дават ,че той е жив и здрав и се бори за Ламия защото както вече сте разбрали сигурно бавно Ламия се влюбва в Джемил и се женят. Та във втория сезон Кенан се опитва да си върне любовта на Ламия.
  • Няма да бъдат щастливи,гледах финала ,Кенан умира...
  • Безвкусно ми идва..
  • ...какво пък...нали накрая ще има щастие!...
  • ????????????????????????
    в превод - това какво следва да е?!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...