30 jul 2007, 14:49

Кибиците ( Призма 43)

  Poesía
898 0 3

Кибиците

На Огъня в зрялата възраст,
закопнели за дъжд рамене,
изтъкани от смелост и дързост,
танц извиват. Самички са те.

Нито виждат, ни чуват. Не сещат
на Жаравата страшната мощ.
Не за себе си! Нас да посрещне,
Бога молят в святата нощ...
*
А Кибиците тръпнат... (И плащат.)
Виждат само, що виждат очи.
Не.
Не виждат, що силно разклаща,
нестинарските, обгорени Души.
*
Там...
На Огъня в тихия залез.
Там угасват последни звезди.
От отблясъци верни запалена,
мойта българска кръв не мълчи!

17 Януари 2004, Ломбо Есте

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Дончев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...