30 jul 2007, 14:49

Кибиците ( Призма 43)

  Poesía
886 0 3

Кибиците

На Огъня в зрялата възраст,
закопнели за дъжд рамене,
изтъкани от смелост и дързост,
танц извиват. Самички са те.

Нито виждат, ни чуват. Не сещат
на Жаравата страшната мощ.
Не за себе си! Нас да посрещне,
Бога молят в святата нощ...
*
А Кибиците тръпнат... (И плащат.)
Виждат само, що виждат очи.
Не.
Не виждат, що силно разклаща,
нестинарските, обгорени Души.
*
Там...
На Огъня в тихия залез.
Там угасват последни звезди.
От отблясъци верни запалена,
мойта българска кръв не мълчи!

17 Януари 2004, Ломбо Есте

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Дончев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...