Кибритна поезия
Запалих клечката и светна,
нощта бе тайнствена и цветна,
в червени рози падаха звездици сини,
пробягваха безмълвно сенки на богини,
очите ти видях, големи и красиви,
косите ти усетих, с дъх на ниви…
Но духна вятър и настъпи мрак.
Аз нямам друга клечка, да те видя пак.
Опипвам тъмното, ръката ти намирам
и в този стих набързо те прибирам.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Стоянов Todos los derechos reservados
