21.07.2019 г., 7:43 ч.

Кибритна поезия 

  Поезия » Любовна
1421 12 47

Запалих клечката и светна,

нощта бе тайнствена и цветна,

в червени рози падаха звездици сини,

пробягваха безмълвно сенки на богини,

очите ти видях, големи и красиви,

косите ти усетих, с дъх на ниви…

Но духна вятър и настъпи мрак.

Аз нямам друга клечка, да те видя пак.

Опипвам тъмното, ръката ти намирам

и в този стих набързо те прибирам.

© Георги Стоянов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Намигваща поезия пишеш ти, Паленко!
  • Кибритлия аджамия
    кибритни ги надипли,
    та чак душевно
    взе да ни се кипри!

    Вече в друго измерение
    мери своето време,
    надраснал земните пороци
    и оживяват сенки на богини
    защото огънят, запален от искрата
    макар за миг - подпали му душата!

  • Душевният оргазъм секс ли е?
  • Аз си го харесах и с и-тата . Сенд, а за това те харесвам и теб. Това беше интелигентна реакция. Чудни варианти сътворихте!
  • За всички коментирали и посетили точно тази страничка, имам едно подаръче, съвсем прясно e и e създадено с усмивка. Нарича се "Ще те изпапкам" :

    http://prikachi.com/images.php?images/799/9618799z.jpg
    С Copy и Paste в браузъра ще я видите.
  • По кратките форми хахаха Жена с кратки форми. Ох, на земята съм от смях
  • Чакам.
  • Благодаря! Много е дълго.
    Падам си по кратките форми.
  • Тук ми замириса май на дим!
    Леле мале, май ще изгорим!
    Страстите са толкова горещи,
    някой в тях така ще се заклещи,
    че бикини, слип и сутиен
    ще му парят в този юлски ден
    като лава вулканично дръзка!
    Търся мъж! Да бъде гол, но с връзка!
    Че за голата любов кибрита
    никому ненужен е. Попитай -
    хем старило, хем патило - мен
    с отговор ще си възнаграден.
    С клечка от кибрита напиши:
    Младост от неопитност греши!
    Стига с този кибрит сте си играли!
    Сайта ни любим ще се подпали!

    Ето ви една гореща кибритена закачка, написана от клавиатурата на телефона ми на прима виста.
  • Шегуващите се жени направо ме разтапят, защото това е много непривично за тях.
    Обарването в тъмнината е много рисковано, защото когато дойде светлината и видиш кого си обарал, можеш да получиш пристъп. Затова, драсни последната си клечица, за да видиш кого ще обараш
  • Упълномощавам ви да се разпореждате с кибрита МИ както намерите за добре - ще намина по-късно да видя какво сте надробили в салатата, дали не сте я пресътворили я в някой "Цезар", я в някоя "руска"... тройка!
  • очите ти видях, афъски сливи
    косите ти усетих, с дъх на киви…
    Ах, тази плодова салата,
    заситих ѝ се с аромата,
    виновница е тъмнина -
    рисува в мозъка ми аромати,
    друга клечка като няма,
    на опипване и баране
    ще си остана...
  • Егати щъркела! Моят пък е налитал на свинско.
  • Не знам защо, жените толкова харесват сливи.
    Обичат ги, ту цъфнали, ту малко криви.
    И как, от толкоз сортове дървета,
    все сливата расте в очите на поета.

    Шефче, има попадения и в твоя вариант, благодаря ти! Ще направим комбинации и ще го измислим. Какво сърдене? Несъвършен съм по рождение. Мама е виновна.
  • Това е единицата за мерене на интелекта - несърдимост
  • Добре е. Забавно е така да се дават варианти от различни хора.
  • Сенд, хубаво е, че си махнал "големите очи", простееха, заради израза станал нарицателно за... А падна мрак... то си беше в мрак, светлинката е в мрака, нали. Затова предложих - плъзна. И тва "Аз", тц, тц, сакън ако махнеш Аз-а си.Иначе вариантът ти е по-добър от оригинала.
    Шефе, има, но свободно си взимаш въздух между тях, не те заикват
  • О, щураче, хиляди благодарности! Приемам всякакви редакции, вече го казах. Две “и”-та са изчезнали, може би е успех, но текстът е станал тромав. Хубавата поезия трябва да се лее. Харесах си следния вариант:

    Запалих клечката да светна,
    нощта бе тайнствена и цветна,
    в червени рози падаха звездици сини,
    пробягваха безмълвно сенки на богини.
    Очите ти видях, омайващо красиви,
    косите ти усетих, с дъх на ниви...
    Но духна вятър, падна мрак.
    Аз нямам друга клечка, да те видя пак.
    Опипвам тъмното, ръката ти намирам
    и в този стих набързо те прибирам.
  • Запалих клечката и светна,
    нощта от тайнства беше цветна,
    в червени рози падаха звездици сини,
    пробягваха безмълвно сенки на богини,
    очите ти видях, дълбоки и красиви,
    косите ти усетих, дъха на росни ниви…
    Но духна вятър, плъзна мрак.
    А нямам друга клечка, да те видя пак.
    Опипвам тъмното, ръката ти намирам
    и в този стих набързо те прибирам.
  • Сладко...
  • Търси се съвършенството. Много е мъчително да се пише поезия. На някои им присветва, на други им се “и”-ка, но общуването е радост. Благодаря ви! Ще го избацаме перфектно, с общи усилия.
  • направо ми светна с това присветна 😅!
  • неопитните момиченца са бъдещи змии... упссс - жени!
    така че не ги подценявай ти
    ами слушай и класика учи!
  • Отворен съм към света и приемам всякакви предложения, дори и от неопитни момиченца.
    Благодаря, Пепи!

    ”Запалих клечката. Тя светна.“
    или “Запалих клечката. Присветна.”
    Останаха две “И”, не знам ще ви задоволят ли.
  • "но духна вятърът, настъпи мрак" - едното И го изтрихме

    Щураче, дай и ти предложение да му оправим Икащото положение, че нов жанр в хибридната поезия е на път да се роди - жанрът на Икащото И 😅!
  • Хаха! Не може без "И"-та. Ако измислиш нова граматика, ще може. Дори да ги замениш със запетайки и тирета, пак няма да е, каквото точно на теб ти се иска.
    Тук има само четири "И". Никак не са много.
  • Заикнах се от И-та. Възможно ли е да не забелязваш прекаляването с този съюз - И? Толкова хубаво стихотворение, оригинално(особено сенките на богините), обаче скапано от И-та.
  • Драсни пални клечице!
  • Закачам се с “хибридната” поезия. Близко звучене има и “кибритната”. Шегичка.
  • Вае пак да попитам, защото за разбрах до тука - "кибритна" от "кибрит" ли идва или от "кибритлия"?

    Кой пали - ти ли (авторът), или кибритът?!
  • Много ми хареса!
    Браво Георги!
  • Благодаря за съветите!
    Писането на стихотворения е начин, да съхраним някой прекрасен миг. Това казах.
  • Ами! Изобщо не се влюбвам, все едно и също е и винаги приключва със секс. Но в мен се влюбват непрекъснато и се чудя какво да ги правя.
  • Тогава не се влюбвай, ако приемеш
    " тъмното" за успокоителен душевен цвят.
    Хващам се на бас, че няма да издържиш!
    ☀️ ❤️ ☀️ ❤️
  • Опасно е. На газ съм.
  • Браво, чудесно е! Кибритът винаги трябва да стои до свещта на сърцето ти, запомни от мен!
  • Пиши, пиши... това ти е стихия
  • За писалката ще напиша друго стихотворение.
  • Не издържах...
    Купи си изящна запалка
    и свещи за триста години...
    Очите - гориво! Писалка -
    по кожа със цвят на къпини...
    Благодаря, Георги, за кибритената поезия!
  • Усмивки!
    Къртим мивки!
  • Браво!
    Ще ти пратя по еконта кибрит, да напишеш цяла поема!
  • Ех че красиво!
  • Хареса ми!
  • Нежно и готино
  • Шефче, добро утро, от телефона изскачат цяла серия. Цветенце и за теб 🌹.
  • Купи си фенер 😁. Много романтично, харесах!
  • Прекрасно е! Каква нежност... ❤
Предложения
: ??:??