Запалих клечката и светна,
нощта бе тайнствена и цветна,
в червени рози падаха звездици сини,
пробягваха безмълвно сенки на богини,
очите ти видях, големи и красиви,
косите ти усетих, с дъх на ниви…
Но духна вятър и настъпи мрак.
Аз нямам друга клечка, да те видя пак.
Опипвам тъмното, ръката ти намирам
и в този стих набързо те прибирам.
© Георги Стоянов All rights reserved.
. Сенд, а за това те харесвам и теб. Това беше интелигентна реакция. Чудни варианти сътворихте!
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
