Jul 21, 2019, 7:43 AM
Кибритна поезия
Запалих клечката и светна,
нощта бе тайнствена и цветна,
в червени рози падаха звездици сини,
пробягваха безмълвно сенки на богини,
очите ти видях, големи и красиви,
косите ти усетих, с дъх на ниви…
Но духна вятър и настъпи мрак.
Аз нямам друга клечка, да те видя пак.
Опипвам тъмното, ръката ти намирам
и в този стих набързо те прибирам.
© Георги Стоянов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Намигваща поезия пишеш ти, Паленко!
-
Кибритлия аджамия
кибритни ги надипли,
та чак душевно
взе да ни се кипри!
Вече в друго измерение
мери своето време,
надраснал земните пороци
и оживяват сенки на богини
защото огънят, запален от искрата
макар за миг - подпали му душата!
-
Душевният оргазъм секс ли е?
-
Аз си го харесах и с и-тата. Сенд, а за това те харесвам и теб. Това беше интелигентна реакция. Чудни варианти сътворихте!
-
За всички коментирали и посетили точно тази страничка, имам едно подаръче, съвсем прясно e и e създадено с усмивка. Нарича се "Ще те изпапкам" :
http://prikachi.com/images.php?images/799/9618799z.jpg
С Copy и Paste в браузъра ще я видите. -
По кратките форми хахаха Жена с кратки форми. Ох, на земята съм от смях
-
Чакам.
-
Благодаря! Много е дълго.
Падам си по кратките форми. -
Тук ми замириса май на дим!
Леле мале, май ще изгорим!
Страстите са толкова горещи,
някой в тях така ще се заклещи,
че бикини, слип и сутиен
ще му парят в този юлски ден
като лава вулканично дръзка!
Търся мъж! Да бъде гол, но с връзка!
Че за голата любов кибрита
никому ненужен е. Попитай -
хем старило, хем патило - мен
с отговор ще си възнаграден.
С клечка от кибрита напиши:
Младост от неопитност греши!
Стига с този кибрит сте си играли!
Сайта ни любим ще се подпали!
Ето ви една гореща кибритена закачка, написана от клавиатурата на телефона ми на прима виста. -
Шегуващите се жени направо ме разтапят, защото това е много непривично за тях.
Обарването в тъмнината е много рисковано, защото когато дойде светлината и видиш кого си обарал, можеш да получиш пристъп. Затова, драсни последната си клечица, за да видиш кого ще обараш -
Упълномощавам ви да се разпореждате с кибрита МИ както намерите за добре - ще намина по-късно да видя какво сте надробили в салатата, дали не сте я пресътворили я в някой "Цезар", я в някоя "руска"... тройка!
-
очите ти видях, афъски сливи
косите ти усетих, с дъх на киви…
Ах, тази плодова салата,
заситих ѝ се с аромата,
виновница е тъмнина -
рисува в мозъка ми аромати,
друга клечка като няма,
на опипване и баране
ще си остана... -
Егати щъркела! Моят пък е налитал на свинско.
-
Не знам защо, жените толкова харесват сливи.
Обичат ги, ту цъфнали, ту малко криви.
И как, от толкоз сортове дървета,
все сливата расте в очите на поета.
Шефче, има попадения и в твоя вариант, благодаря ти! Ще направим комбинации и ще го измислим. Какво сърдене? Несъвършен съм по рождение. Мама е виновна. -
Това е единицата за мерене на интелекта - несърдимост
-
Добре е. Забавно е така да се дават варианти от различни хора.
-
Сенд, хубаво е, че си махнал "големите очи", простееха, заради израза станал нарицателно за... А падна мрак... то си беше в мрак, светлинката е в мрака, нали. Затова предложих - плъзна. И тва "Аз", тц, тц, сакън ако махнеш Аз-а си.Иначе вариантът ти е по-добър от оригинала.
Шефе, има, но свободно си взимаш въздух между тях, не те заикват -
О, щураче, хиляди благодарности! Приемам всякакви редакции, вече го казах. Две “и”-та са изчезнали, може би е успех, но текстът е станал тромав. Хубавата поезия трябва да се лее. Харесах си следния вариант:
Запалих клечката да светна,
нощта бе тайнствена и цветна,
в червени рози падаха звездици сини,
пробягваха безмълвно сенки на богини.
Очите ти видях, омайващо красиви,
косите ти усетих, с дъх на ниви...
Но духна вятър, падна мрак.
Аз нямам друга клечка, да те видя пак.
Опипвам тъмното, ръката ти намирам
и в този стих набързо те прибирам. -
Запалих клечката и светна,
нощта от тайнства беше цветна,
в червени рози падаха звездици сини,
пробягваха безмълвно сенки на богини,
очите ти видях, дълбоки и красиви,
косите ти усетих, дъха на росни ниви…
Но духна вятър, плъзна мрак.
А нямам друга клечка, да те видя пак.
Опипвам тъмното, ръката ти намирам
и в този стих набързо те прибирам. -
Сладко...
-
Търси се съвършенството. Много е мъчително да се пише поезия. На някои им присветва, на други им се “и”-ка, но общуването е радост. Благодаря ви! Ще го избацаме перфектно, с общи усилия.
-
направо ми светна с това присветна 😅!
-
неопитните момиченца са бъдещи змии... упссс - жени!
така че не ги подценявай ти
ами слушай и класика учи! -
Отворен съм към света и приемам всякакви предложения, дори и от неопитни момиченца.
Благодаря, Пепи!
”Запалих клечката. Тя светна.“
или “Запалих клечката. Присветна.”
Останаха две “И”, не знам ще ви задоволят ли. -
"но духна вятърът, настъпи мрак" - едното И го изтрихме
Щураче, дай и ти предложение да му оправим Икащото положение, че нов жанр в хибридната поезия е на път да се роди - жанрът на Икащото И 😅! -
Хаха! Не може без "И"-та. Ако измислиш нова граматика, ще може. Дори да ги замениш със запетайки и тирета, пак няма да е, каквото точно на теб ти се иска.
Тук има само четири "И". Никак не са много. -
Заикнах се от И-та. Възможно ли е да не забелязваш прекаляването с този съюз - И? Толкова хубаво стихотворение, оригинално(особено сенките на богините), обаче скапано от И-та.
-
Драсни пални клечице!
-
Закачам се с “хибридната” поезия. Близко звучене има и “кибритната”. Шегичка.
-
Вае пак да попитам, защото за разбрах до тука - "кибритна" от "кибрит" ли идва или от "кибритлия"?
Кой пали - ти ли (авторът), или кибритът?! -
Много ми хареса!
Браво Георги! -
Благодаря за съветите!
Писането на стихотворения е начин, да съхраним някой прекрасен миг. Това казах. -
Ами! Изобщо не се влюбвам, все едно и също е и винаги приключва със секс. Но в мен се влюбват непрекъснато и се чудя какво да ги правя.
-
Тогава не се влюбвай, ако приемеш
" тъмното" за успокоителен душевен цвят.
Хващам се на бас, че няма да издържиш!
☀️ ❤️ ☀️ ❤️ -
Опасно е. На газ съм.
-
Браво, чудесно е! Кибритът винаги трябва да стои до свещта на сърцето ти, запомни от мен!
-
Пиши, пиши... това ти е стихия
-
За писалката ще напиша друго стихотворение.
-
Не издържах...
Купи си изящна запалка
и свещи за триста години...
Очите - гориво! Писалка -
по кожа със цвят на къпини...
Благодаря, Георги, за кибритената поезия! -
Усмивки!
Къртим мивки! -
Браво!
Ще ти пратя по еконта кибрит, да напишеш цяла поема! -
Ех че красиво!
-
Хареса ми!
-
Нежно и готино
-
Шефче, добро утро, от телефона изскачат цяла серия. Цветенце и за теб 🌹.
-
Купи си фенер 😁. Много романтично, харесах!
-
Прекрасно е! Каква нежност... ❤
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
