16 jun 2011, 21:49

Killing myself

  Poesía
925 0 3

Виждам грешките

на тази самодоволна арогатност.

Ускорен от пулсираща сила,

руша, а не създавам.

Греховете си от огледалото изтривам

и никоя сълза не опрощава.

Грехът застига като бумеранг

чрез болката.

От нея понякога спирам да дишам.

Заблуждавам се, че ще се променя,

без да се преборя със слабостите си -

жива гротеска на онова, за което се мисля.

Всеки, който избира да живее в лъжа,

плаща за това!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радостина Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много точно казано.Допадна ми.
  • "жива гротеска на онова, за което се мисля.
    Всеки, който избира да живее в лъжа,
    плаща за това!"
    Много добре казано! За съжаление мнозинството предпочита да живее в самозаблуда и надценяване на собствените достойнства.
  • Точно така е ,но затова си получаваме заслуженото!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...