16.06.2011 г., 21:49

Killing myself

916 0 3

Виждам грешките

на тази самодоволна арогатност.

Ускорен от пулсираща сила,

руша, а не създавам.

Греховете си от огледалото изтривам

и никоя сълза не опрощава.

Грехът застига като бумеранг

чрез болката.

От нея понякога спирам да дишам.

Заблуждавам се, че ще се променя,

без да се преборя със слабостите си -

жива гротеска на онова, за което се мисля.

Всеки, който избира да живее в лъжа,

плаща за това!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радостина Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много точно казано.Допадна ми.
  • "жива гротеска на онова, за което се мисля.
    Всеки, който избира да живее в лъжа,
    плаща за това!"
    Много добре казано! За съжаление мнозинството предпочита да живее в самозаблуда и надценяване на собствените достойнства.
  • Точно така е ,но затова си получаваме заслуженото!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...