Виждам грешките
на тази самодоволна арогатност.
Ускорен от пулсираща сила,
руша, а не създавам.
Греховете си от огледалото изтривам
и никоя сълза не опрощава.
Грехът застига като бумеранг
чрез болката.
От нея понякога спирам да дишам.
Заблуждавам се, че ще се променя,
без да се преборя със слабостите си -
жива гротеска на онова, за което се мисля.
Всеки, който избира да живее в лъжа,
плаща за това!
© Радостина Попова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
