15 abr 2008, 23:12

Кинжали 

  Poesía » Otra
942 0 24

 

 

Кинжали

Пеят ми, плачат Неволи -
чифте ми красни кавали...
Дълга Тъгата е. Крива
и тъй се от уста им излива:

Трепне, затихне... та блесне -
съща е Сприя! - и тресне
въз покрив и връз възглаве,
и върху одър корави.

Все живо, що е у него,
на пух прави.
На прах.
Нежели силно ил лепо,
най му хортува:
"Страх!"...

Тръшка го време... до време.
Съвсем не може го вземе.
Па го опусне претрепан,
да пита сам и несретан:

"Дали сей Зора зазорила,
или се две Нощи слели?"...
***
Свирят ми, плачат Кавали...
Кавали, още... Кинжали...

16 Август 2002, Ломбо Есте

© Симеон Дончев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??