Apr 15, 2008, 11:12 PM

Кинжали

  Poetry » Other
1.1K 0 24

 

 

Кинжали

Пеят ми, плачат Неволи -
чифте ми красни кавали...
Дълга Тъгата е. Крива
и тъй се от уста им излива:

Трепне, затихне... та блесне -
съща е Сприя! - и тресне
въз покрив и връз възглаве,
и върху одър корави.

Все живо, що е у него,
на пух прави.
На прах.
Нежели силно ил лепо,
най му хортува:
"Страх!"...

Тръшка го време... до време.
Съвсем не може го вземе.
Па го опусне претрепан,
да пита сам и несретан:

"Дали сей Зора зазорила,
или се две Нощи слели?"...
***
Свирят ми, плачат Кавали...
Кавали, още... Кинжали...

16 Август 2002, Ломбо Есте

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Дончев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...