15.04.2008 г., 23:12 ч.

Кинжали 

  Поезия » Друга
900 0 24

 

 

Кинжали

Пеят ми, плачат Неволи -
чифте ми красни кавали...
Дълга Тъгата е. Крива
и тъй се от уста им излива:

Трепне, затихне... та блесне -
съща е Сприя! - и тресне
въз покрив и връз възглаве,
и върху одър корави.

Все живо, що е у него,
на пух прави.
На прах.
Нежели силно ил лепо,
най му хортува:
"Страх!"...

Тръшка го време... до време.
Съвсем не може го вземе.
Па го опусне претрепан,
да пита сам и несретан:

"Дали сей Зора зазорила,
или се две Нощи слели?"...
***
Свирят ми, плачат Кавали...
Кавали, още... Кинжали...

16 Август 2002, Ломбо Есте

© Симеон Дончев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??