Кинжали
Кинжали
Пеят ми, плачат Неволи -
чифте ми красни кавали...
Дълга Тъгата е. Крива
и тъй се от уста им излива:
Трепне, затихне... та блесне -
съща е Сприя! - и тресне
въз покрив и връз възглаве,
и върху одър корави.
Все живо, що е у него,
на пух прави.
На прах.
Нежели силно ил лепо,
най му хортува:
"Страх!"...
Тръшка го време... до време.
Съвсем не може го вземе.
Па го опусне претрепан,
да пита сам и несретан:
"Дали сей Зора зазорила,
или се две Нощи слели?"...
***
Свирят ми, плачат Кавали...
Кавали, още... Кинжали...
16 Август 2002, Ломбо Есте
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Дончев Всички права запазени
