ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
859 4423
16 feb 2009, 0:42

Китарата 

  Poesía » De amor
763 0 23

Проплаква тихо нежната китара,

уморена от безкрайна тишина.

Полита песента зелено-стара

Земята как се люби със Луна.

 

Настъпва утро и роса се спуска.

По дългите ти мигли - капки влага.

Следи безсънна нощ ще триеш с устни

и няма да го пускаш да избяга.

 

Сега свири! До болка в палците свири!

Разказва седемструнната китара

как Скитник пред Икона се смирил

и е красив в небето звездопада...

 

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??