16 февр. 2009 г., 00:42

Китарата 

  Поэзия » Любовная
761 0 23

Проплаква тихо нежната китара,

уморена от безкрайна тишина.

Полита песента зелено-стара

Земята как се люби със Луна.

 

Настъпва утро и роса се спуска.

По дългите ти мигли - капки влага.

Следи безсънна нощ ще триеш с устни

и няма да го пускаш да избяга.

 

Сега свири! До болка в палците свири!

Разказва седемструнната китара

как Скитник пред Икона се смирил

и е красив в небето звездопада...

 

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??